|
Коварство и печал |
|
|
| | | |
Забрави ли ти,мойте очи,
как бликаха в тях сълзи.
Сърцето ми бе в твоя власт....
не тръгвай-спи бе моят глас.
Да чувам исках твоя смях,
щастлив да си с мен желах.
Изпращах болката си със ноща
и чаках утре любожта,
чаках я със деня.
Коварен си разбрах ще изкрещя...
Припев:
Нека гасна в печал,
щом коварство си ми дал.
Щом са черни хладни дни
мен наказа те./х2/
С коварство всичко ми отне
няма път незная накъдеее.
Коварството ти е за мен печал
и днес за теб аз нямам жал.
За болките ни все мен горях
все мен виня към теб вървях./х2/
Ти сам си сам без мен и те е страх.
Припев:.../х4/
С коварство всичко ми отне
няма път незная накъде.
|
|
|
|
|
|
